инструкции за изготвяне на проекта
Общи
; – резултата от командата не се извежда в командния прозорец (не оказва влияние при графични команди като plot)
… – пренасяне на нов ред на код
ans – системна променлива за записване на резултат от пресмятане
Следните команди, въведени в командия прозорец имат следните функции (въведете ги и вижте):
clc – изчиства командния прозорец
diary – записва сесията (изпълнените до момента команди) в текстов файл
format – задава формат на числата, комбинира се с long, short, long e, short e, long g – 15 знака, +, rat
demo – за matlab демонстрации
pi, i, j, Inf, NaN – системни константи, могат да се предефинират, възстановяват се с clear ime_na_konstanta
help ime_na_komanda – извежда подробна информация за команда
Променливи
Започват с буква, няма ограничение за дъжината, casesensitive, не трябва да дублират имената на системни команди и функции, не се декларират тип (освен за символни променливи) и размерност
Операции: + събиране, – изваждане, * умножение, / деление, ^ степенуване, ‘ транспониране на матрица
За вектори и матрици с еднакви размери съответните поелементни операции се предхождат от точка, например .* и .^ означават поелементно умножение и степенуване съответно.
help elfun – пълен списък на елементарните математически функции
help specfun – пълен списък на специалните математически функции
Комплексни числа
Начини за въвеждане на комплексни числа: 2+3i или 2+3*i, за променливи – a+b*i или a+i*b, или complex(a,b)
disp(promenliva) – извежда в командния прозорец стойността на променлива без името на променливата
Вектори и матрици
Въвеждат се в [ ]. За вектор ред елементите се разделят с интервали или запетаи, за вектор стълб с ;
За матрица се комбинират и двете. Може и редовете да се пишат на нов ред т. е. без ;
help elmat – пълен списък на елементарните матрични функции
rand(m,n) – случайна матрица с m реда и n стълба с числа от [0,1]
randn(m,n) – случайна матрица с числа с нормално разпределение
zeros(m,n), ones(m,n), eye(m,n) задават m x n матрици с единици по главния диагонал и всички останали елементи са нули. За квадратни матрици се слага само един аргумент.
size (A) – размери на матрицата A,
length(v) – размерност на вектор v
A(i,j) – елементът в ред i и стълб j,
A(:,j) – j тия стълб на A,
A(i,:) – i тия ред на A
A(i1:i2, j1:j2) – подматрица на A,
Премахване на част от матрица става с присвояване на частта на [ ]. Например A(i,:)=[] премахва i тия стълб при което размерноста се променя автоматично.
Операциите с матрици и вектори са същите както с числа, когато те са изпълними. Произведението * става матрично. Ако искаме някоя операция да се изпълнява поелементо пишем .операция
За функции от матрица expm(A), logm(A), sqrtm(A) означават експонента, логаритъм и коренуване на матрица (не е поелементно!). В общия случай funm(A, @fun) означава fun(A)
help datafun – най малък, голям елемент, средно на статистически ред, произведение
Графики
help plot – за настройка на цвят и стил при изобразяване на графика
чертане на точка
plot(x0,y0, ‘r.’)
чертане на отсечка между точките (x1,y1) и (x_2,y2):
plot([x1,x2],[y1,y2])
чертане на параметрично зададена крива в равнина:
fplot(X(T),Y(T), [TMIN TMAX] ),
чертане на пространствена крива:
fplot3(@(t) sin(2t),@(t) cos(t), @(t) sin(3t+2), [-pi,pi], ‘–*’),
чертане на графика на функция на две променливи,
чертане на параметрично зададена повърхнина:
fsurf(FUNX,FUNY,FUNZ,[UMIN,UMAX,VMIN,VMAX])
чертане на неявна повърхнина:
fimplicit3(@(x,y,z) F(x,y,z), [XMIN XMAX YMIN YMAX ZMIN ZMAX] )